Моята визия за съвременна и ефективна извънкласна/извънучилищна дейност

Доклад на Тодор Стоименов Цачев – ръководител на Марчинг Бенд „Marching Stars” – гр. Златица

за участие в писмената част на VIII Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности

  В настоящия доклад се опитвам да акцентирам върху един от училищните проблеми, за чието разрешаване провежданата от мен извънкласна/извънучилищна дейност помага в голяма степен. На база опита ми и като учител, и като ръководител, правя конкретни предложения за по-ефективното й провеждане. Споделям визията си как дейността ми да бъде привлекателна за съвременните деца. Обръщам внимание на мотивацията като основно средство за постигане на целите и всичко това примесвам с моменти от развитието на основания от мен Марчинг Бенд „Marching Stars”.

1. Описание на проблема, който според мен изисква решение и обяснение защо това е важно.

Проблема, върху който съм се концентрирал, е дисциплината у учениците като основна предпоставка за качествено образование и постигане на успехи в личен и професионален план. Това е тема табу за почти всички български училища. Думата „дисциплина“ е придобила негативен оттенък, поради свързването й с отминал период на репресии. Въпреки това смятам, че е ключова за възхода на нацията ни, вземайки за пример някои от най-развитите държави в света.

Борейки се с демографската криза, българските училища не реагират адекватно на проблема. В резултат на това у самите деца се формират занижени критерии към самите тях. Появява се измамното чувство, че успех може да се постигне лесно и забавно, без някакви сериозни усилия и без отговорност за собствените им постъпки. Въпреки първоначалния им ентусиазъм и желание да се занимават с нещо наистина стойностно, в момента, в който усетят, че става трудно, веднага губят интерес. С течение на времето, когато изискванията станат по-високи, изведнъж се появява праг, който не могат да прескочат именно поради липсата на дисциплина в предходните години. Това ги превръща в аутсайдери и неконкурентни на пазара на труда. Някои от учителите спомагат за това като поставят комфорта на ученика и собствения си такъв пред реалните нужди на качественото образование. Разбира се, по този начин губят и авторитета си. Горното съвсем не се отнася за много български училища, ученици и българите като цяло, с вродения ни стремеж към знания. Но в последните години тази тенденция към засилваща се апатия в учениците е ясно изразена.

В България има много интелигентни и възпитани деца, с голям потенциал, които могат да се трудят усърдно, за да постигнат целите си. Точно те, обаче, най-много страдат от липсата на дисциплина в училище. Наблюдавайки безпомощно как двама или трима от класа развалят целия учебен процес, те приемат това поведение за норма и много от тях започват да им подражават. Това действа като силна спирачка на тяхното развитие и в доста случаи предопределя бъдещето им.

Резултатите от матурите изкривяват картината на образованието. Това се дължи на поголовното преписване и диктуване на отговори. Реалността е една повсеместна неграмотност у децата, видима навсякъде.

2. По какъв начин работата ми променя децата, засегнати от дадения проблем.

Основах първия Марчинг бенд в България с цената на огромни усилия и себеотрицание, поради пионерския път, по който поех. Започвайки от нулата през 2011г. досега успях да мотивирам и науча над 80 деца да свирят на музикални инструменти. Успях да намеря финансиране за инструменти, униформи, подготвителни лагери и всичко, което е нужно, за да бъде нашият състав уникален за България. Уникалността произлиза от непознатия у нас модел, по който се развива и изявява нашия състав – с много движения, маршируване и…дисциплина.

Поради неповторимата тържественост, която придаваме на всяко събитие, с „Marching Stars”  участваме активно в честването на различни местни и национални празници и благотворителни инициативи не само в Средногорието, но и в цяла България.

Работата ми като основател и ръководител на Марчинг бенд „Marching Stars” – гр. Златица, ми дава основанието да твърдя, че такъв формат на извънкласно занимание въздейства по изключителен начин на учениците. От наблюдението ми върху тяхното развитие през последните четири години установявам, че са придобили качества, които трудно биха придобили по друг начин. Те са сплотени, умеят да работят в екип, дисциплинирани, отговорни и със самочувствие на успяващи хора. Отбора трудно се съгражда и зависи от всеки. На това се опитвам да науча и децата. Знаем, че българите сме много силни в индивидуалните спортове за разлика от отборните.

Тук става въпрос за много голям колектив от деца, обединени от изкуството и спорта едновременно. Поради това уникално съчетание, децата придобиват както непреходни духовни ценности, така и качества, които единствено спортът може да им даде. Многобройните ни участия в страната и чужбина им дават допълнително самочувствие и по-широк поглед върху света. Запознават се с много нови приятели и разширяват сферата си на общуване. Това е доказала се форма на възпитание в отговорност и дисциплина в много учебни заведения в Западна Европа, САЩ, Русия и Япония. Специално идеята за Марчинг бенд „Marching Stars” e взета от Съединените щати, поради пребиваването ми там и възможността да наблюдавам отблизо училищните им оркестри (Marching Bands).

Йерархичната структура на един Марчинг бенд е умален модел на много организации  (ръководители-подчинени, старши-младши). Това дава възможност на децата от малки да се запознаят с общовалидните правила на работата в екип и конкретните отговорности, които трябва да поемат, когато са част от нещо общо. Интересното е, че въпреки строгите изисквания, на децата им е интересно и с радост ги изпълняват. Това показва, че се чувстват комфортно, когато има правила, валидни за всички.  Всеки знае своите задължения и отговорности. Тогава именно нещата се получават. Децата, израснали с училищния бенд, са бъдещите интелигентни, отговорни и дисциплинирани служители и ръководители. Това е основна предпоставка за развитието и растежа на всяка компания, а и на икономиката ни като цяло.

3. Цели и мотивация за постигането им

  Целта ми е да се популяризира училищния духов оркестър тип Марчинг бенд в страната. Да се основат, както нови състави, така и да се възродят доскоро съществували, но прекратили дейност.

Държа да отбележа, че в това си занимание се стремя да наблягам изключително много на качеството. Чрез различни инициативи може да се промотира свиренето на музикален инструмент на десетки хиляди деца. Въпроса е колко от тях наистина ще хванат инструмента в ръце, ще се научат да свирят на него и ще облекат красивата униформа на училищния оркестър.

Дълго обмислях какво може да се направи, за да разпространя идеята и да запаля музикални преподаватели да се занимават с това. Няма да е трудно да намеря хора и да ги запаля по идеята с един или няколко семинара, на които да обясня моя опит. Все пак имам прекрасен, работещ пример. Но след като отидат в градовете си и се сблъскат с недоверието, липсата на дисциплина и апатично отношение, мнозина от тях ще се откажат.  Да не говорим, че ще трябва да намерят средства за инструменти, униформи, възнаграждения, лагери и транспорт. Според мен няма да стане и с примамливо заплащане, защото това е изкуствен мотив и не трябва да е причина, а следствие от труда им.

Наблюдавайки себе си се запитах какво ме мотивира най-много да се занимавам. Оставям настрана изначалното ми желание да се занимавам именно с това. Най-голяма радост ми носи, когато децата идват подготвени за урока, научили всичките упражнения, които съм им дал, даже и следващите от учебника. Усещам, че съм ги мотивирал достатъчно, за да свирят вкъщи и виждайки резултатите от труда им ги съпреживявам като мой личен успех и победа. Това ме кара да вярвам, че има смисъл от труда ми и ме задължава към тях, защото то вече са повярвали на всичко, което съм им казал за ползите от труда им. От там нататък нещата тръгват от самосебе си. Извода, който си правя е, че мотивацията на учителя минава през мотивацията на децата. Когато имаш мотивирани и искащи да свирят деца е много по-лесно да се справиш и с финансовите трудности.

4. Конкретни идеи за постигане на целите

Освен, че се занимавам с бенда, аз съм учител по музика от 1-ви до 9-ти клас включително в СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Златица, в което учат около 350 деца. Всеки ден имам възможност да ги наблюдавам и да общувам с тях. Това, с което всеки учител се бори всеки час, са телефоните и таблетите. Постоянно са запленени от някаква игра и се опитват да играят по всяко време. Изхождайки от тази страст на съвременните деца, осъзнах, че мога да я впрегна в помощ на обучението им по музикален инструмент.

Мисля, че мотивирането на максимален брой деца в България да свирят на музикален инструмент е възможно само чрез необятните възможности на интернет и техните телефони и таблети. Това ми даде идеята за направа на серия от 56 видеоклипа, в които да споделя целия мой опит в обучението на децата и изграждането на Марчинг бенд. Целта ми е видеата да бъдат инструмент в помощ на преподавателите в първите уроци, когато е най-трудно. Клиповете ще бъдат свежи и забавни, с известна доза хумор и същевременно целенасочени и полезни. Главни герои ще са децата, които показват как се свири на дадения музикален инструмент с моите напътствия зад кадър. Записан на видео, опитът ми ще придобие популярност и ще е винаги достъпен за максимално широка аудитория. Организацията на клиповете ще е:  7 общи видеоклипа за всички инструменти и 49 клипа „Как да свиря на…“ за 7 различни инструмента (тромпет, тромбон, баритон, флейта, кларинет, саксофон и ударни инструменти, с акцент върху малкото барабанче).

Системата на обучение, до която съм достигнал, е изпитана и усъвършенствана през годините и работи безотказно. Детето покрива минималните критерии за свирене на музикален инструмент и научава първите си мелодии 2 до 3 месеца след началото на обучението. След още толкова, оркестърът вече е готов да изнесе първото си представление. Отбелязвам, че цялата преподавателска и организаторска дейност се извършва от един преподавател на всички инструменти.

Базирайки се на видеоклиповете, идеята ми е да се направи по същата система мобилно приложение за трите най-големи мобилни операционни системи (iOS, Android, Windows Phone), базирано на системата от видео уроци. Приложението ще бъде с оригинален дизайн, уникално по същността си, и ще включва обучителни игри. Смея да претендирам за оригиналност на тази идея, защото подобно нещо така систематизирано не открих в милионите мобилни приложения в световен мащаб. Клиповете и мобилното приложение може да се промотират чрез интернет реклама. Разработил съм подробно описание на видеоуроците и приложението и се надявам един ден да ги реализирам.

5. Опит с набирането на средства

  При добър мениджмънт, подобен състав може напълно да се самоиздържа. Източниците могат да бъдат компании, рекламиращи се чрез училищния Марчинг бенд. Такъв състав е много подходящ за реклама, защото е много  жизнен, интересен, привличащ внимание, цветен, изпълнен с младежки дух и изнасящ представленията си пред многохилядна публика. Рекламиращата компания получава малко по-различен статут, защото се рекламира чрез инвестицията си в образованието и по-доброто бъдеще на децата. Нашият състав е финансово подкрепян от Община Златица, СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Златица, Читалище „Христо Смирненски“ – гр. Златица, фондация „Америка за България“, Аурубис България, Дънди Прешъс Металс, частни дарения и средства от родителите. Аз също съм вложил не малко лични средства в развитието на състава. Без да се впускам в историята на създаването на бенда, ще кажа, че в началото, когато се захванах, срещнах много одобрение и подкрепа на идеята ми, но само на думи. Почуках на много врати, но от никъде не ми отпуснаха средства за музикалните инструменти, които предполагат създаването на оркестър. Това ме принуди да закупя първите инструменти със собствени средства. В последствие ме подкрепиха държавните институции и неправителствени организации и едва след това частният бизнес. Последното ми участие със собствени средства беше в началото на юни 2014. Тогава закупих още нови музикални инструменти, поради големия интерес на децата към бенда. Той се породи от участието ни в телевизионното шоу „България търси талант“  и достигането ни до полуфинал.

 Заключение

Като професионален музикант съм посетил много западноевропейски държави, САЩ и Япония. Получавал съм предложения за работа в чужбина при изключително изгодни условия. Въпреки това винаги съм се водил от патриотични чувства и вярата, че ако всеки от нас според силите си положи безкористно малко усилия за доброто на България, родината ни ще разцъфти. Затова като българин смятам за свой дълг да остана и да помогна според силите и уменията си да живеем в уредена и правова държава.