Подготвителен лагер „Атия 2014“ през погледа на Тодор Цачев – ръководител на Марчинг бенд „Marching Stars”

 

Воден от максимата „Verba volant, scripta manent“ (Думите отлитат, написаното остава) реших да опиша подготовката и провеждането на летния подготвителен лагер на Марчинг Бенд „Marching Stars”. Със сигурност ще пропусна много неща, но се надявам докато са още пресни спомените ми, да успея да обхвана по-важните моменти. Мисля, че опита, който придобихме заслужава да се опише, за да може да го надграждаме в бъдеще, а и да си спомняме по-лесно след години какво беше. И така…

Подготовка

   Марчинг Бенд „Marching Stars” проведохме нашия летен подготвителен лагер в Почивна база „Атия“. Заедно с нас бяха още 26 ученика от СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Златица и така групата ни беше съставена от 92 деца и 8 ръководители. Организацията на толкова хора се оказа много сложна, но с усилията на всички преподаватели, директор и администрация на училището в Златица успяхме да се справим с множеството трудности, които изникваха постоянно.

Подготовката за лагера започна още през месец май, когато резервирахме цялата база. Предстояха ни много репетиции на бенда и мажоретния състав и искахме да сме спокойни, че няма да притесняваме никого. След това благодарение на големите предприятия в Средногорието „Аурубис България“ и „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ успяхме да набавим голяма част от средствата, необходими за подготовката. Последва почти двумесечно събиране на необходимите документи, подписи, медицински бележки, застраховки, най-различни списъци, пари за доплащане и много други организационни неща.

Най-голям проблем се оказа пътуването. Първоначалният ни замисъл беше да пътуваме с влак до Бургас и автобус до базата. От БДЖ до последно не знаеха дали ще има ремонт на линията, поради което не можахме да резервираме билети предварително. Едва 5 дни преди отпътуването ни се разбра със сигурност, че ремонт все пак ще има. Предложиха ни варианта: от Златица с автобуси до Копривщица, от там с влак до Карлово, от там с друг влак до Бургас и от там трябваше да вземем и автобуси до базата. Това вече дойде прекалено много и с последни усилия успяхме да намерим фирма, която се съгласи да наемем два автобуса, които да бъдат постоянно с нас през целия престой. Това се оказа много добро решение и голямо облекчение за нас, въпреки неколкократно по-високата цена, заради която се принудихме да съберем допълнително средства. Последва окомплектоване на цялата документация по пътуването и занасянето ? в РИО София-област, където щателно провериха документите на автобусите и на всяко едно дете и приеха документацията без забележки. Дотук добре.

След много усилия в 06:30 часа на 20-ти август се качихме на автобусите от спирката в Златица и се отправихме към морето:

1-ви ден

  Пътуването премина неусетно с няколко почивки. Последните няколко километра се оказаха най-трудни, поради тесния път до базата. Но след като влязохме през огражденията, пред нас се разкри невероятна гледка. ПБ „Атия“ се намира на самия бряг на морето, уютно сгушена в дъбовите гори на Странджа. Пред нея се разкрива живописна панорама към успокояващото със скритата си сила море, контрастиращо на свежата зеленина на гората. Погледа към хоризонта се спира на остров Света Анастасия и продължава през Бургас и Поморие към нос Емине и последните склонове на Стара планина, които се потапят и се предават в обятията на Черно море.

Самата база представлява 4-етажна монолитна сграда, предлагаща всички удобства, както за пълноценна почивка, така и за активна подготовка и спорт. Около нея има волейболно и футболно игрище, хубави беседки, детски катерушки и пързалка. За съжаление явно недостатъчната държавна политика за развитие на ученическия отдих и спорт не позволява цялостна поддръжка на сградата и съоръженията. Също така личи и отношението към държавната собственост на хилядите деца преминали през базата. Но благодарение на усилията на домакин и персонал ние се чувствахме комфортно и не бяхме лишени от нищо.

След като пристигнахме около обяд, учудващо бързо се настанихме, като бяха изпълнени желанията за съвместно съжителство на всички. Започвахме с вечеря, така че имахме време децата да си починат от пътя, а ние ръководителите да обсъдим предварително начертаната схема за разпределение на отговорностите.

За да можем да организираме бързо толкова много деца разпределихме позициите на Ръководител и Зам. ръководител. Разделихме децата на 4 отряда, като всеки отряд имаше отряден ръководител от учителите. От своя страна всеки отряд беше разделен на 3 отделения. Всяко отделение имаше отдельонен ръководител, излъчен от самите ученици, който отговаряше за 6 или 7 деца. Това подреждане беше ключов момент за по-нататъшното провеждане на лагера. Благодарение на тази йерархия успяхме да се погрижим за всяко дете и разбирахме своевременно за всеки един възникнал проблем.

Последва и първия ни плаж, на който получихме инструкции от спасителите и се запознахме с особеностите на нашата плажна ивица и морето. След плажа и преди вечеря запознахме децата с отговорностите им и ги строихме по предварително изготвената схема на отряди и отделения. Всеки отряден и отдельонен ръководител трябваше да запомни хората си, а от своя страна останалите деца трябваше да запомнят отряда, отделението и мястото си в строя. След вечеря всички имахме свободно време. Аз и г-н Серафимов се отправихме на проучване до гр. Черноморец, където смятахме да е първата ни разходка.

В 21:30 часа проведохме и първата ни вечерна проверка. Всички деца се строиха, направихме анализ на изминалия ден и начертахме план за провеждане на следващия. Предупредихме всички за нещата, които са забранени и установихме вечерния час, след който всички трябваше да са по леглата – 23:00 часа. Някъде по това време проверихме всички стаи и всичко беше наред. Проверката по стаите се извършваше всяка вечер по време лагера.

2-ри ден

  Вторият ни ден започна както обикновено, когато сме на лагер. Сигналът от тромпета ни будеше в 06:50 часа и в 07:10 часа всички бяхме строени за физзарядка. След поредицата от интересни упражнения, показвани от г-н Серафимов, се строявахме за закуска. Храненето се извършваше на 2 смени. Тук много ни помогна строевата организация. Представям си какво объркване щеше да има кой е първа и кой е втора смяна, ако не се бяхме подредили предварително. Така вече не говорехме на отделни деца, а на цели групи с установен състав. Първи и втори отряд бяха 1-ва смяна, а трети и четвърти – 2-ра смяна, а на следващия ден обратно. Вече всеки знаеше кога да се строява за хранене.

Тук ще кажа малко думи и за организацията на хранене, на която много държах. Първия момент беше този с дежурните. Сутрин, обед и вечер по едно отделение от съответния отряд трябваше да идва 10 минути по-рано, за да сервира храната за съответната смяна. След като всичко беше готово в уречения час, извън стола се строяваха отрядите. Ако някой липсваше го чакахме докато се появи. Не е приятно да те чакат един куп гладни хора, така че всички гледаха да идват навреме. След това влизахме в стола и заставахме на мястото, на което ще се храним, но без да сядаме. След като ръководителят се увереше, че всеки има ядене командваше „Седни“. Всички сядаха и започваха да се хранят. Никой не ставаше от масата и не излизаше от стола докато не се нахранят всички. Когато ръководителят се убедеше, че всички са се нахранили, командваше „Стани“. Всички ставаха и отсервираха посудата и отпадъците си, докато масата остане само по покривка. Излизаха от стола, а за дежурните оставаше да изтупат покривките от трохите. Влизаше второто отделение сервиращи и процедурата се повтаряше за втората смяна. По този начин бяхме сигурни, че на всяко дете е осигурена храна и никой не е останал гладен. Освен това по време на хранене имаше голямо спокойствие и тишина, защото никой не ставаше и не смущаваше околните.

Първоначално се притеснявах, че храната няма да стигне за по-големите момчета. В компенсация на това имаше и такива деца, за които храната беше в повече или пък някой път въобще не ядяха поради някаква причина. Вместо да я хвърлят, те си даваха храната на желаещите допълнително и всичко беше наред. Кухнята беше много добра и ни предлагаше разнообразно меню всеки ден, като почти винаги десерта беше плод.

Тази организация изпълняваше двояка функция. Поради това, че на ден поне три пъти се строяваме и преброяваме, имахме възможност веднага да разберем, ако някой не се чувства добре или пък е отишъл някъде без наше знание. Дали заради режима или заради стреса, но накрая установих, че съм намалил телесното си тегло с няколко килограма.

След закуска се приготвихме и отидохме на плаж. Домакинката на базата ми беше казала, че във военноморската база близо до нас има музей и на децата ще им е интересно да го посетят. За да проверя как точно стоят нещата отидох сам до там. Военните на КПП-то първоначално се учудиха на желанието ми, но впоследствие ме свързаха по телефона с командира на военноморската база – комодор Мален Чубенков. След като се представих и разказах за нас, той ме покани в базата да обсъдим по-подробно нещата. За съжаление бях тръгнал набързо по къси панталонки и джапанки и дежурните по КПП ме посъветваха да не се явявам по този начин. Веднага тръгнах обратно и се преоблякох подобаващо за срещата ми с комодор Чубенков (комодор е първото адмиралско звание от военноморските сили равносилно на бригаден генерал от сухопътните сили или генерал-майор от по-старата система).

Заварих комодора да командва строя за предстоящите тържества в местността „Петрова нива“ по случай 111-тата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. След като приключи, отидохме в кабинета му заедно с още няколко военни. Там подробно обясних кои сме, с какво се занимаваме и изразих желанието си да посетим музея на базата. Комодора предложи посещението ни да е на следващия ден и в типично военен стил направи разчет на времето по минути от пристигането до заминаването ни от базата. За моя изненада в плана му за престоя ни той включи освен посещението на музея така и посещение на най-модерните ни бойни кораби – фрегатите „Дръзки“, „Горди“ и „Верни“, а за финал ни предложи да направим плаж на плажа на военноморската база. Разбира се пожела от нас да поздравим военноморската база с наше изпълнение. Аз с радост приех и искрено съжалих за това, че не си бяхме взели униформите. След това той нареди на военните около нас да подготвят всички документи за посещението ни. Всичко това се случи по време на сутрешния ни плаж.

След обяд направихме първата репетиция на бенда, на която раздадох нотите на новите ни произведения, които трябваше да научим по време на лагера. След репетицията решихме да отидем до Черноморец. Там всички се разходиха по търговската улица и си купиха неща за ядене, каквито нямаше в барчето на базата. Пак благодарение на строя, който бяхме установили, информацията се предаваше изключително бързо и ние буквално за секунди разбирахме кой къде е и кого чакаме. По този начин контрола върху големия брой деца не ни затрудни изобщо.

След като се прибрахме от Черноморец започна най-голямото притеснение за мен. Ще ви спестя подробности, но тази вечер определено трябваше да се плати сметката, за да се върнем всички живи и здрави, като валутата се казваше нерви. Ако знаех колко много нерви ще ми струва, може би нямаше да се заема да организирам толкова голяма група.

3-ти ден

  Както и да е. Прекарах една безсънна нощ и на следващата сутрин нещата изглеждаха по-добре. Проведохме физзарядката, закусихме и се организирахме за посещението ни на военно формирование 54950 – Бургас, както е военното наименование на военноморската база. Посрещнаха ни на КПП-то, влязохме вътре с автобусите и слязохме на самото пристанище. Строихме се не само бенда и мажоретния състав, но и останалите ученици и тръгнахме с тържествен парад. Каква беше изненадата ни, когато видяхме цялата военноморска база строена на плаца в парадни униформи в очакване на нашето изпълнение. Бенда се усещахме по особен начин, защото патриотичните маршове, които свирехме звучаха точно на мястото си. След всяко изпълнение получавахме бурни аплодисменти. На финала на представянето ни, докато се покланяхме, погледнах към нашата публика от военни. Очите на тези силни мъже със силни характери, прекарали месеци в открито море, бяха навлажнени. Те бяха истински щастливи и развълнувани от това, което видяха. Това истински ме накара да се гордея с нашите деца и с дейността, която развиваме в Златица.

След това комодор Чубенков излезе пред строя, благодари ни и ни поздрави, като отправи покана да участваме в тържеството по случай 70 години от създаването на военноморската база, на 19-ти декември в Бургас. Изненада за нас бе и красивия букет, украсен с раковини, който той подари на нашата директорка – г-жа Нели Стефанова.

Прибрахме инструментите и се отправихме към фрегатите. Оказа се че на същия ден фрегатата F-43 „Горди“ има рожден ден – 6 години от зачисляването ? към българските ВМС. Няма нищо случайно. Разделиха ни на три групи, по една за всяка от фрегатите „Дръзки“, „Горди“ и „Верни“. Те са идентични, така че никой нищо не изпусна. Аз самият отидох на „Дръзки“, както каза неговия капитан, „най-бойният кораб на България“ – участвал в най-много бойни мисии, както и в реални бойни действия край бреговете на Ливан. За всеки от отрядите отговаряха поне по 10 военни, които бяха с нас на корабите и отговаряха за безопасността ни.

Преди да се качим капитанът на кораба бе посрещнат със специален поздрав, включващ боцманска свирка или както разбрахме по-късно така наречената „дудка“. На кораба ни обясниха кое оръжие или съоръжение за какво служи и ни отговориха на всички въпроси, освен на тези със секретен отговор. Най-интересно беше на мостика – командната кула, откъдето се управлява кораба. Имаше много уреди и разбира се щурвала (кормилото, с което се управлява). Беше малък и без дръжките, познати ни от старите платноходи. Отидохме и при голямото оръдие отпред, където се снимахме за спомен с капитана.

Разходката ни на корабите продължи около час. После се събрахме и отговорника за културната дейност ни разведе из музея на военноморската база. Видяхме много интересни експонати и научихме повече за 70 годишната история на базата. Имаше стар водолазен костюм като от времето на капитан Немо, стари котви, корабни оръдия, снаряди, мини, макети на кораби, щурвал и стари навигационни уреди, шамандури за отбелязване на минни полета и много други интересни неща.

Настана време за плаж и се отправихме към малко заливче. Мястото беше много красиво (с наредени палмички, шезлонги, барбекю и волейболно игрище) и както разбрахме по-късно – с доста ограничен достъп. Почувствахме се привилегировани, че сме едни от малкото, които посещават това красиво кътче, което всъщност е тренировъчна плувна база на матросите. На място ни беше осигурен лекар, а около десетина матроси и техният командир се грижеха за нашата безопасност. Командира им – капитан I-ви ранг, ни направи инструктаж и една лодка с трима от матросите веднага влезе в морето, така че да бъдем наблюдавани както от сушата, така и от морето. Прекарахме много хубаво, имахме незабравими преживявания и бяхме обгрижени много внимателно. Имах чувството, че както ние бяхме 100 човека, сигурно толкова се грижеха за нашата безопасност и всичко да е наред. Тръгнахме си изпълнени с впечатления. Следваха обяд, почивка, следобеден плаж, вечеря, групови репетиции на бенда, репетиция на мажоретния състав, вечерна проверка и сън.

4-ти ден

  Сутринта се събудихме от силен дъжд. За радост на децата отменихме физзарядката. След закуска планирахме и проведохме пълноценни репетиции с дървени духови, медни духови, ударни и новите деца. Междувременно постепенно дъждът престана, показа се слънцето и останалите ученици и свободните от репетиции отидоха на плаж.

След обяд отидохме в Бургас. Автобусите ни оставиха в Морската градина и от там се разделихме. По-малките деца останаха с мен и г-жа Цачева в Морската градина, а по-големите тръгнаха към главната улица на Бургас, заедно с другите учители. Не знаех, че Бургас има толкова красива морска градина. Навсякъде беше много чисто, поддържано, с окосена трева, най-различни забавления и игри. Посетихме лунапарка, возихме се на блъскащи се колички, въртележки, стреляхме на стрелбище и ядохме сладоледи. Изобщо гребахме с пълни шепи от всички забавления. На всичкото отгоре попаднахме и на детски арт фестивал, където имаше много възможности децата да творят и да се забавляват напълно безплатно. Возихме се на пони, имаше комплект барабани, на които всеки можеше да посвири, рисувахме, играхме с кубчета, междувременно течеше и детски концерт. Разходихме се и по Моста, където срещнахме двама младоженци и се снимахме с тях. Там гледахме и големите кораби през далекоглед. Пяхме заедно с един китарист и минахме и през музея на пясъчните фигури.

След тази богата програма се прибрахме, вечеряхме, направихме репетиция с мажоретния състав и последва….дискотека. В базата имаше една голяма активна тонколона и всички необходими кабели за свързване. Включихме я, мушнахме жака в един телефон и нещата закипяха. Отнякъде се появи и диско-лампа с разноцветни светлини и всичко стана много истинско. Даже към музиката от тонколоната се включиха и акустични барабани от бенда. Последваха много танци. Пуснахме и летящи фенери в небето. Беше голям купон до…22:00 часа. След това последва вечерна проверка и се подготвихме за сън.

5-ти ден

  Ставане, физзарядка, закуска и трябваше малко да дръпнем спирачките на изпълнената с емоции програма. Този ден не планирахме никакви екскурзии и го прекарахме изцяло на плажа и в базата. Разбира се, проведохме си репетициите и напредвахме с бързи темпове в научаването на новите произведения. С мажоретния състав учихме и усъвършенстваме нови движения със знамената.

Когато отивахме на плаж също спазвахме правила. Влизахме заедно в морето и излизахме заедно на плажа. Всяко влизане в морето се предхождаше от определен брой лицеви опори, коремни преси или от пробягване на конкретно разстояние. Изобщо правилата, които спазвахме на лагера ни помогнаха много за спокойното му протичане. Самите деца се чувстваха комфортно, защото знаеха във всеки момент какво се очаква от тях и бяха уверени в действията си. Това, че вършеха толкова неща заедно им помогна да бъдат задружни и сплотени. Накара ги да мислят повече един за друг и да ги е грижа не само за себе си, но и за околните. След вечеря децата отново се забавляваха на импровизираната дискотека, а с най-малките имахме репетиция.

6-ти ден

  Отново слаб дъжд сутринта, но времето се проясняваше и обещаваше да бъде хубаво. Отново пропуснахме физзарядката, но всички бяха станали и строени за сутрешния разбор на деня. След закуска направихме обща репетиция, отидохме на плаж и лека-полека се настройвахме за следобедната ни разходка до Созопол. Всяка сутрин по време на сутрешния плаж базата се почистваше основно. Стаите и коридорите ни бяха винаги много чисти.

След като обядвахме и починахме малко се отправихме към античния Созопол. Там оставихме децата свободно да се разхождат в стария град, като по-малките групирахме с по-големи. Беше много красиво. Направихме си много снимки. Децата купиха сувенири и подаръци за близките, разходиха се и разгледаха многобройните исторически паметници и красиви къщи. След като се прибрахме вечеряхме и… отново дискотека. Изобщо лагера навлезе в един много добър ритъм и нещата се случваха все по-естествено и предвидимо. Физзарядка, закуска, плаж, обяд, екскурзии, разходки, свободно време, игри, вечеря, репетиции, спорт, дискотека, всичко беше подредено и за всичко имаше време. Всички се чувствахме много добре, но вече усещахме, че наближава времето да отпътуваме към Златица.

7-ми ден

  Последния ден преди отпътуването. От опит знаех, че последния ден е най-рисков, така че решихме да го прекараме в базата. Отново изпълнихме програмата, която бяхме начертали. И ако в първите дни имаше известно лутане и неосведоменост за това как ще протече деня, то сега лагера работеше като една добре смазана машина. Всички знаеха какво да правят и ако желаеха нещо по-различно, винаги искаха разрешение.

През целия ни престой във фоайетата на етажите, беседките отвън и на плажа се изиграха много игри на карти, шах, табла, карти UNO, „Не се сърди човече“ и много други. Проведе се и състезание по волейбол. На плажа бяха построени разнообразни скулптури и събрани много миди и рапани. Видяхме огромните ята щъркели, които се подготвят за дългия си полет. Тук-там се появяваше и по някоя медуза, която за кратко привличаше вниманието на всички. Създадоха се много приятелства и много общи спомени. Със сигурност за някои е имало и много трепетни моменти.

В последния ден получихме голямо признание от целия персонал на базата. Домакинката ни каза, че ще се обади специално в София, за да ни напишат благодарствено писмо от централното управление на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за начина, по който сме провели нашия лагер. Каза още, че от 2000 деца преминали през базата тази година, такава група не е имало. А една от чистачките ми сподели, че от 9 години живеят с мъжа си в базата целогодишно и отговарят за поддръжката. Каза, че за всичките тези години не са виждали толкова добри и организирани деца и така проведен лагер. Искрено ми благодари за спокойствието и реда, които осигурихме и ни пожела много успехи. Готвачите също ни благодариха за начина, по който се хранехме.

Тази вечер нямаше дискотека. Направихме последните репетиции. Резултатът беше отличен. Интензивната ми работа с децата даде резултат. За една седмица постигнахме толкова, колкото за месец и половина в Златица. Останах много доволен. На последната вечерна проверка направихме анализ на целия ни престой и обяснихме подробно как ще протече следващия ден. Трябваше да отпочинем добре, защото ни чакаше дълъг път.

8-ми ден

  Понеже започнахме лагера с вечеря, днес трябваше да завършим с обяд. Нямаше физзарядка, а след закуска си приготвихме багажа и отидохме на плаж. Времето като че ли ни изпращаше с най-хубавия си ден. Хубаво е нашето Черноморие, много е хубаво. За радост все още има такива места като ПБ „Атия“, където има много природа и малко бетон. В цялата база имаше само един телевизор, който никой не гледаше. Като че ли думата, която обрисува най-добре това райско място е спокойствие. Това, че бяхме далеч от шумните курорти с многобройните развлечения и изкушения, ни помогна изключително много да сме много по-спокойни за сигурността на децата.

Много от децата ми споделиха, че толкова много им е харесало, че не им се тръгва. Казаха ми го дори деца, от които изобщо не очаквах такива думи. Попитах ги какво точно им е допаднало. Отговориха, че това са разходките до другите градове, посещението на военноморската база, плажа, престоя и игрите в нашата база и най-вече това, че сме били много хора и заедно. Последното ме накара да се замисля, че това да си прекараш добре зависи не само от хубавите неща, които ти се случват, а от това да има с кого да ги споделиш. Целта на всички нас ръководителите беше именно това. Децата да останат доволни, чрез споделените емоции. Затова, мисля, си заслужаваха всичките усилия да заведем толкова много ученици на лагер.

На тръгване видяхме едни пораснали деца. Само за седмица всички бяха пораснали както физически, така и емоционално. Трудностите, с които успяха да се преборят, като се започне от битовите и се стигне до взаимоотношенията, ги направиха по-силни и уверени в собствените им възможности. Малко или много калиха характерите си и придобиха способности и качества като отговорност, дисциплина, изпълнителност, осъзнатост, концентрация, спокойствие, уважение към другите, етично поведение, работа в екип, съобразителност, наблюдателност, честност, отстъпчивост и търпение. Вярвам, че тези преживявания ги развиха като по-завършени и целеустремени личности и ще им помогнат в бъдеще. Винаги съм им казвал, че тези спомени не могат да се купят и могат да се придобият единствено, ако някой е поел отговорността да организира подобен лагер с цел те да прекарат добре.

След плажа се прибрахме за обяд и видяхме, че пристига следващата група, която се състоеше от деца-циркови артисти. Обядвахме и получихме още веднъж благодарности за престоя ни. Качихме багажа на автобусите и потеглихме към Златица.

С този лагер приключи и третият сезон на приключението Марчинг бенд „Marching Stars”. Той беше изпълнен с много емоции и отбеляза качествен скок в развитието на нашия състав. Вече отправяме взор към новата учебна година и към предизвикателствата и преживяванията, които тепърва предстоят.

И накрая бих искал да благодаря на всички ръководители. Ние бяхме един страхотен екип и усетих, че всеки от нас даде най-доброто от себе си за успешното провеждане на лагера. Действахме винаги заедно, постигахме единодушие, и взаимно се допълвахме. Без вас нямаше как да стане. Благодаря ви, колеги. Благодаря ви, приятели.

Ръководители на лагера:

Г-жа Нели Стефанова

Г-н Николай Серафимов

Г-жа Румяна Серафимова

Г-жа Павлина Божкова

Г-жа Аделина Павлова

Г-жа Кунка Юрукова

Г-жа Ивайла Цачева

и аз – Г-н Тодор Цачев